За да намерим отговор на въпроса до каква степен през 21-ви век хората подхождат отговорно към собственото си здраве и какво трябва да имат предвид, ние поканихме специалисти от компании в областта на медицината, здравното осигуряване и от сектора на здравеопазването да участват в работна група с пациенти: в лабораторията за иновации  „Neue Denkerei” (Нов тинк танк) в Касел тези интердисциплинарни експерти работеха по новите предизвикателства — без да поставят граници за мисленето си или да носят наочници.

Д-р Щефан Бьознер няма отговор. Но само когато го питат за презентацията му. Общопрактикуващият лекар и университетски преподавател от Марбург току-що представи нова идея за това как пациентите да бъдат накарани да се грижат по-добре за здравето си с помощта на картини, слайдове и тухлички Lego. 53-годишният специалист е разработил продукта заедно с представител на здравноосигурителна компания, пациент със стома и ИТ предприемач. Водещият на работната група Цветана Пенова иска да разбере как следва да се казва продуктът. Бьознер вдига рамене. Сякаш пита: „Какво значение има? Не е ли по-интересно дали продуктът може реално да работи?“. „Хелтпал“, предлага участник от групата. Щефан Бьознер се усмихва. Не е лошо.

„Изправени сме пред проблем, който можем да решим единствено заедно“ – казва д-р Майнрад Луган, член на Управителния съвет на B. Braun. Разходите за здраве се увеличават ежегодно. Докато леченията стават все по-технологични и скъпи, 56 процента от хората днес вече имат ограничени познания по здравеопазване и изпитват трудности да се ориентират в тази много сложна система. „Днес не желаем да си водим монолози, казва Лугън, имайки предвид девиза, а да влезем в диалог.“ Изследователските въпроси за деня са изведени на екрана:

(1) Как може системата да даде възможност на обикновените хора да поддържат здравето си?

(2) И колко голяма е отговорността, която отделният човек реално носи?

Участниците се разделят на две групи: екип „Потребители“ и екип „Система“. През следващите няколко часа статуквото е подложено на атака от две страни, отдолу нагоре + отгоре надолу.

В единия ъгъл на стаята членът на Управителния съвет на B. Braun Майнрад Луган, професорът по медицинска етика Доминик Грос и специалистът по UX Клаудиа Синиг са седнали на своеобразна дървена платформа и слушат Тимо Хертвиг: само преди няколко години 39-годишният монтажник на машини от северно Хесе тежал 150 килограма и се наложило да бъде приет в болница с високо кръвно налягане и разкъсване на червата. „Стана ми ясно, че не мога да продължавам така“, казва Хертвиг. „Започнах с разходки, след което преминах към бягане. Малки цели, които изглеждаха постижими.“ Колегите му от работната група съпреживяват и са впечатлени: най-вече защото е трудно да се повярва на историята му, когато човек вижда този строен, атлетичен мъж със сияещи очи. „За лекарите няма нищо по-добро от самодостатъчни пациенти“, казва Доминик Грос. Работната група сега иска да намери начини да възпроизведе успешния случай на Тимо възможно най-много пъти. Консенсусът: светът е готов за добри идеи.

Клаудиа Синиг: „Здраве, осъзнатост, опазване на климата са топ темите в момента – или може би само това виждам в средата си в Берлин?“.

Доминик Грос: „В миналото цигарите „Галоаз“ бяха икона за интелектуалците. Днес пушачите в университета се броят на пръсти“.

Майнрад Луган: „Но какво точно означава здраве? Говорим за медицинското определение или за субективното благосъстояние на хората?”.

Първоначален познавателен ефект: преди да започне работата по решаване на проблема, трябва да бъде разработено общо разбиране на задачата. Усилията на другата работна група са посветени на разкриване на противоречията: „Първо бих се заела с разделянето на въпроса на две части“, казва Джулия Шрьодер, специалист по превенция в BKK.

Щефан Бьознер, обкопрактикуващ лекар: „Често скриван факт: не всички лекари желаят пациентите да са информирани. Защото ако хората са въоръжени със знания, тогава някой трябва да отстъпи част от влиянието си“.

Джулия Шрьодер: „Повечето програми за превенция достигат само до хора, които вече са здрави, а това увеличава „социалната пропаст“. Въпросът е: Защо хора в рискова среда не реагират на онова, което им се предлага?“.

Щефан Бьознер: „Някои от причините за това са извън системата на здравеопазването. Самотна майка на три деца често няма време за превенция“.

Ян Хакер, предприемач: „Не е никак ясно какво получавате в замяна. Бягането води ли до по-добро кръвно налягане? Или до артрит в колената? Как човек може да се справи с проблема „отложено удоволствие“?“.

Екехард Мителщед, Управляващ директор на MGS GmbH: „Трябва да признаем: да не желаеш да узнаеш е човешко право. Но последиците от това решение трябва да бъдат ясни на всеки“.

Стефани Хирш, административен служител в застрахователна компания и пациентът със стома: „Информацията е много разпиляна. Информацията, която е необходима на един служител и на едни млад човек, е различна. Често, когато чета някоя брошура, се питам: имат ли предвид мен изобщо?“.

Работната група се събира в пълен състав – вид минипарламент между работните сесии, на който се представят идеи и се обсъждат следващите стъпки. След определяне на основните проблеми от тях се извеждат задачите: „Как можем да подкрепим ______, за да постигнем _______? Участниците в работната група сега нахвърлят идеи на стената. Не след дълго върху подвижните стени се появява цветна мозайка. Цветана Пенова казва: „В тази стъпка се търси количество, а не качество. Просто нахвърляйте спонтанните си идеи“.

Екипът „Потребители“ си е поставил за цел да създаде продукт, който да помогне на 15-25-годишен цифров абориген, склонен към затлъстяване. Дъската постепенно се отрупва с лепящи листчета:

• Храненето като предмет в училище
• Обучение за родители
• Instagram постове от хора с подобен проблем
• Стартиране на състезания с допълнена реалност между приятели
• Безплатна фитнес зала
• CO2 сертификати за бягане
• …

След десет минути четиримата специалисти застават пред разноцветната стена и се опитват да обединят идеите в категории, като например образование, стимули и принуда. Всички отхвърлят последния подход. И не само защото на лист хартия е написано „невроимплант“ (зад което авторът е надраскал набързо: „не е възможно“). В тази работна група няма бариери пред полета на мисълта.

Във втората група един участник все още има трудности с обхвата на задачата. „Ние сме екип от философи“, казва Екехард Мителщед, Управляващ директор на MGS E-Portal GmbH и дългогодишен Управляващ директор на Федералната асоциация на Германия за ИТ в здравеопазването. Те не започват с пациенти или хора, те си задават въпроса какви инструменти са необходими на участниците в сектора на здравеопазването, за да подкрепят по-добре пациентите.

Екехард Мителщед: „Определено се нуждаем от динамична конкуренция на методи в здравния сектор, вместо винаги да чакаме мащабно решение, което никога не се появява“.

Джулия Шрьодер: „Здравното образование в училищата би могло да предоставя систематични и професионални познания: физическа дейност, хранене, цифровизация“.

Ян Хакер: „Предвид високия процент на професионално прегаряне, учителите наистина ли са най-добрите комуникатори на здравна информация?”.

Щефан Бьознер: „Има толкова много информация и толкова много обучителни материали. Вместо нови проекти, като лекар, понякога ми се иска да има една мета-търсачка, която да филтрира всичко това и да го прави достъпно“.

Екипът на работната група се среща отново в пълен състав. Сега имат много идеи. Как обаче да ги превърнат в реалност и да ги тестват? „Бъдещето е твърде сложно, за да бъде обмислено подробно”, казва Цветана Пенова. „Ето защо е полезно първо да се разпише сценарий или да се визуализират бъдещи образи.“ Като първа стъпка, групата анализира съществуващите подходи, използвайки прилагателни като „състрадателни“, „иновативни“ и „реалистични“ - след това всеки екип избира идея, която да развие в прототип. Пенова има дава пореден съвет: „Не питайте „какво не е наред с идеята?“ А вместо това задайте въпроса: как може да изглежда?“.

На маса са поставени тухлички, фигурки и „сцени“ от Lego Play, както и изображения, разработени, за да стимулират иновативността в софтуерната компания SAP. Изображения на смартфони, хора, къщи, градове. Никой от участниците не намира за странно да играе с играчки или творчески пособия за деца. Всички се забавляват. Най-накрая: работа вместо приказки.

Екип „Потребител“ работи по приложение за допълнена реалност, което изчислява оценка за физическата форма на потребителя. Дизайнерът на UX, Клаудиа Синиг, използва малка фигурка Lego, която паркира автомобила отстрани на пътя и се придвижва в града с велосипед. Системата - символизирана от икона на смартфон - разпознава автоматично това и възнаграждава решението: на малко хартиено балонче за мисъл се появява нова оценка: +100 точки.

Майнрад Луган: „За да бъдат привлечени хората, засегнати инфлуенсъри биха могли да разкажат своята история на Instagram“.

Тимо Хертвиг: „Важно е човек да може да се съизмери спрямо останалите“.

Клаудиа Синиг: „Оценката не може да е твърде „виртуална“. Парите си остават най-добрия стимул. Можем ли да обвържем оценката с данъци или със здравноосигурителните компании?“.

Доминик Грос: „Участието в такъв вид система трябва, разбира се, да е доброволно. Не желаем разкриване на данни на пациенти. И не трябва да се допуска до здравноосигурителните компании да достигат некриптирани данни“.

След като екип „Потребител“ завърши с представянето на идеята си пред всички участници, следва прототипът на екип „Система“. Екип „Система“ също визуализира прототипа в сложна среда: те използват много малки икони и символи – обозначения за долар, смартфони и спортно оборудване. Екип „Потребител“ и екип „Система“ изглежда са близо до постигането на общо решение от две направления. Екип „Система“ започва с ролева игра. Стефани Хирш, пациент със стома през последните две години, се среща с общопрактикуващия лекар Щефан Бьознер. Настроението е спокойно. Успели са да се опознаят през последните няколко часа.

Щефан Бьознер: „Здравейте, изглеждате добре. Какво мога да направя за Вас?”.

Стефани Хирш: „Все още усещам слабост след последната операция“.

Щефан Бьознер: „Освен това сте отслабнала доста. Предлагам да си поставим чудесната цел да качим пет килограма през следващите три месеца? Мога да Ви напиша рецепта и да Ви съставя програма“.

Стефани Хирш: „Да, звучи чудесно!”.

Сцената завършва. Икономистът Екехард Мителщед взема думата. „Сключи се договор“, казва той, почти тържествено. Продуктът, който групата по-късно ще кръсти „Хелтпал“, възнаграждава поведението на участника, точно както сметка в Paypal. Мителщед обяснява принципа: „Да предположим, че терапията струва 100 евро. Пациентите винаги плащат 10 процента. Ако обаче тя постигне целта, договорена с лекаря, чрез дисциплина и поведение, което е съобразено с терапията, тогава ще получи Хелтпал точки, които могат да бъдат осребрени към нейната здравноосигурителна компания. Г-жа Хирш вижда успеха на терапията, не само на кантара, но и в портфейла си“.

Групата смята, че това е вълнуваща идея. Защото това е индивидуална цел, която включва различни житейски ситуации и дефиниции за здраве и успешно лечение. Защото предлага стимули за поведение, съобразено с терапията. И защото поставя лекарите между пациентите и здравноосигурителните компании като доверени лица, които могат независимо да следят спазването на целите. От друга страна, здравноосигурителните компании могат да извлекат ползи, защото се намаляват големите разходи за контролни прегледи и данните създават обща представа за обещаващи терапии. Прототипът на Хелтпал е несъмнено нов и новаторски – но може ли да бъде реализиран?

В края на събитието всички отново се събират в пълен състав. Малко изморени, но доста доволни. Самите участници изглеждат леко изненадани колко много може да постигне човек, ако напусне зоната си на комфорт и изостави стария начин на мислене.

Доминик Грос: „В ежедневието отделяме толкова малко време, в което да развихрим кретивността си“.

Джулия Шрьодер: „Приятно е да се разчупят рамките и да се оставят настрани заучените аргументи“.

Тимо Хертвиг: „Мисля, че формулата е следната: големи цели, малки стъпки“.

И така, как завършва денят на работната група? Усещане за откритост и свобода може би, което се надяваме да не изчезне веднага след срещата с ежедневието. Осъзнаването, че разнородни и интердисциплинарни групи винаги постигат изненадващи резултати. „Идеята за връчване на CO2 сертификати за разходки и придвижване с велосипед ме заплени истински“, казва членът на съвета на B. Braun Майнрад Луган. „Интересно е, казва Джулия Шрьодер, че и при двата прототипа здравното осигуряване такова, каквото го познаваме от времето на Бисмарк, остава далеч назад. Това би била истинска промяна.“ Разбира се сложна и взаимозависима система като сектора на здравеопазването не може да бъде рестартирана с докосване на един бутон. Но това не е причина да бъдем пасивни. „Тази гъвкавост в мисленето и действията, казва Майнрад Луган, е особено важна за големи корпорации като B. Braun.“ Той може много добре да си представи как в рамките на фирмения здравноосигурителен план например могат да бъдат изпробвани индвидидуални здравни цели, както беше предложено от екип „Система“. На едно от следващите заседания на съвета темата ще бъде така или иначе включена в дневния ред. „Ако има едно нещо, което научих днес, казва той, това е, че не ни липсват идеи, а пространство.“