Тежката червена метална врата на приземния етаж на бившата фабрика е граница: пред нея трябва да оставите скучното ежедневие и навиците. Онзи, който прекрачи прага и се качи по стълбите, трябва да е готов за нови идеи и гледни точки. На стената е закачен цитат от автомобилния състезател Марио Андрети: „Ако всичко изглежда под контрол, значи не се движите достатъчно бързо“. Плакат на стълбите призовава: „Напуснете зоната си на комфорт“. Ясно е, че не всеки е готов да го направи.

Добре дошли в лабораторията за иновации werk_39 на B. Braun

„Това е неутрална територия“, казва Антон Фелд, специалист по дизайн мислене и модератор, докато завършва последните етапи по подготовката в тази просторна и открита работна площ. В werk_39 инженерите и техниците на B. Braun работят по нови продукти и заедно с екипи от болници търсят начини за подобряване на ефективността в операционните зали. Убеждението е, че, дори в 21-ви век, няма по-мощен инструмент от човешкия мозък. Само трябва да се осигурят правилните условия, за да работи правилно.

В този ден към края на зимата в Тутлинген, Германия, продуктовият дизайн е отстъпил място на един по-голям проблем: „Как да бъдат повишени ефективността и справедливостта в здравната система?“. Специалисти от цяла Европа са тук, за да участват в този мултидисциплинарен семинар. Здравният икономист Аксел Мюлбахер идва от Брюксел. Съветникът в СЗО Илона Килбуш пристига от Берн. Лекарят и стартъп предприемач Пол Бранденбург идва от Берлин. Заедно с философа Вейма Любе, специалистът по интернет на нещата Тобиас Гебхарт и хирургът Флориан Зомер са тук, за да говорят за бъдещето. Не по обичайния модел на ток шоутата, при който се бълват модни думи и всеки защитава позицията си. Вместо това те напускат зоната си на комфорт и се събират за една обща цел.

Максимално справедлива и ефективна здравна система: нека за момент да погледнем общата картина. През 2017 г. Германия е похарчила 374 милиарда евро за здравеопазване. Това е почти 11 процента от брутния вътрешен продукт на Германия - през 1992 г. делът е бил само девет процента. А според ОИСР разходите за здравеопазване в световен мащаб ще нараснат над два пъти до 2060 г. В същото време продължителността на живот сред бедните жители на Германия е с до десет години по-къса, отколкото при заможните. Какво може да се направи?

Групата прави пауза, всеки се представя на останалите и след това започват да обсъждат темата. Семинарът протича по-скоро като групова дискусия, отколкото като изказвания от трибуна. Отнема известно време за адаптиране. Първо всеки нахвърля записки. Термини. Подходи. Определения. Фелд записва всичко със зелен маркер на голяма бяла дъска. Той определя това като „приятелска атмосфера за нахвърляне на идеи“.

Аксел Мюлбахер: „Ако трява да бъде честен, не знам какво точно е справедливост. А и до момента не е открит приемлив подход за измерване на ефективността в здравеопазването. Така че би се случило нещо наистина голямо, ако успеем да направим откритие за шест часа“. (смее се)

Вейма Любе: „На практика ще трябва да се замислим и върху историческата интелектуална взаимовръзка между справедливост и ефективност. Как се случи така, че икономистите се съсредоточиха върху ефективността и оставиха другите дисциплини да мислят за справедливостта?“.

Пол Бранденбург: „Това изобщо точните термини ли са?“.

Илона Кикбуш: „Тук няма смисъл да се уточнява, че хората имат право на здраве. Не така стоят нещата обаче за 50 процента от човечеството. Те се разболяват и обедняват едновременно“.

Маркус Щротман: „От нас зависи да намерим къде е точката на оказване въздействие на дискусията ни. Какво трябва да направи една здравна система?“.

10:30 ч. Кафе пауза. Вместо обаче да се отдръпнат от дебата и да се втренчат в екраните на телефоните си, участниците в семинара просто продължават: събират се на малки групички, разговарят, изказват съмнения, размишляват - работят. Werk_39 създава връзка между аналоговия произход на B. Braun и цифровизираното и знаещо общество. Някъде отстрани старите стяги от фабриката служат като държачи за информационни материали.

Канцеларски материали за семинара, като например химикалки или лепящи листчета, се съхраняват в стари дървени сандъци за инструменти. Съвременната информационна архитектура със смартфони, проектори и WiFi контрастира с фона от неизмазани стени, открити дървени греди и кабелни снопове - вътрешният механизъм на сградата е ясно видим. 

И именно тук е скрито разковничето: поглед под повърхността. Участниците в семинара се уговорят да ограничат дискусията до два въпроса и се разделят на две групи:

Група A: Достъп до здравната система

В голямото помещение започват да циркулират фрази: „ускоряване на темпото“, „това е наистина парадоксално“, „едва 15 процента от пациентите са наясно как точно работи системата“, „ако не струва нищо, значи не става за нищо“. Ако човек спре само за момент да слуша работната група на Щроман, Кикбуш, Зомер и Гебхарт, моментално ще загуби нишката. Мениджър, лекар, политолог и основател на стартъпи се допълват доста добре и намират обща гледна точка: „Всеки има право на достъп до здравната система“.

Тобиас Гебхарт: „Подобряване на достъпа означава по-добър контрол“.

Флориан Зомер: „Какво по-точно имаш предвид?“.

Тобиас Гебхарт: „Да, трябва да уточним“.

Това изказване формира основата на матрицата, която те проектират върху бялата дъска с лепящи листчета и линии с червен и зелен маркер. Едно нещо става бързо ясно: никой не може да реши проблема сам. Няма копчета, които да се натиснат и всичко да се подобри или дори да стане добро. Хората трябва да поемат повече лична отговорност. Застрахователните компании и работодателите трябва да използват стимули, за да възнаграждават ефективно поведение. Доставчиците на услуги трябва да разработят различни лечения и предложения, които реално помагат на хората. Всичко трябва да работи в синхрон. Добре е, че хората работят заедно.

Група Б: Справедливост срещу ефективност

Втората работна група избира друг, по-структуриран подход за дискусията си. Философът Вейма Любе, икономистът Аксел Мюлбахер и лекарят Пол Брандербург са седнали около малка кръгла маса и водят тих, но разгорещен дебат. Прехвърчат и многократни искри на интелектуално задоволство между страните, когато опонентите им представят нови, остроумни формулировки или преувеличения. Независимо от това те постигат консенсус за целта: „Основна част от проблема не е недостатъчното предлагане, а свръхпредлагането, което не е в името на пациентите“.

Вейма Любе: „Абсолютно правилно. Но това все още не е иновативно предложение“.

Пол Бранденбург: „За много хора това не е незначителен въпрос: Те смятат, че системата работи. А в този процес се прахосват доста пари. Как да сложим край на това?“.

Аксел Мюлбахер: „Без да бъде измерена ползата за пациента, не може да има измерване на ефективно здравеопазване“.

Вейма Любе: „Какво разбирате под ефективност? Промяна в разпределянето на стоки, при което състоянието на поне един човек се подобрява и ничие състояние не се влошава? Или имате предвид пренасочване на средства към най-продуктивното звено?“.

Аксел Мюлбахер: „А какво ще кажете за това: ползата за пациента е ориентирана към справедливост“.

Вейма Любе: „Ползата за кой пациент? Това е проблемът, когато решаваме кой какво да получи. И освен това справедливостта е окончателният аргумент, няма стойност сред останалите. Никой не прави здравна политика с изречения като „Макар това действие да е несправедливо, в крайна сметка е полезно“. И това е добре“.

Аксел Мюлбахер: „Значи ефективността е след справедливостта. Дори и аз бих подкрепил това от социална гледна точка“.

Пол Брандернбург: „В същото време една прахосническа система по дефиниция е несправедлива“.

Обикновено към края на семинарния ден дебатът става все по-структуриран. Участниците ранжират най-важните теми посредством методи — методи като гласуване с ограничен брой точки на участник, при който всеки поставя цветна точка върху предпочитаните методи. Фокусът е върху следващите стъпки – план за действие и пътни карти. И, естествено, семинарът на B. Braun разви и множество идеи за това как здравната система може по-добре да се справи с предизвикателствата на 21-ви век:

• Грешните стимули насърчават погрешно разпределяне на средства.
• Бързи, интелигентни нови идеи могат да спасят живот.
• Подобряване на здравните умения на пациентите - и обучението на лекари и сестрински персонал.

Във werk_39 обаче не става въпрос за отклоненията, а за основните принципи. Може би е време да се заемем с фундаменталните въпроси. Особено когато развитието е толкова ускорено, че е трудно да се разграничат възможностите от рисковете. Именно поради тази причина семинарът на B. Braun променя фокуса на вниманието. „Разбира се, здравната система не може да бъде отделена от обществото“, казва Илона Кикбуш. „Особено предвид, че живеем в консуматорско общество, всеки иска следващото хапче, следващата терапия.“ В същото време това обаче означава, че здравната система може да бъде коренно променена само чрез ангажирането на време, грижи, ноу-хау и технологии, след като нагласите в обществото се променят. И това не е невъзможно: „В палиативната медицина през последните пет години се случиха много неща“, казва Флориан Зомер. Всички присъстващи изразяват категоричното си съгласие с това. „Новият процес отнема по-малко ресурси и осигурява по-добро преживяване на пациентите.“

Постигнахме ли напредък по въпроса за справедлива здравна система? „Теорията за справедливостта е трудно и противоречиво поле, но независимо от това – задължително“, казва Вейма Любе. „Много неща могат да бъдат записани по някакъв начин, след като бъдат изяснени, като например справедливост не означава създаването на уравниловка. Иначе казано – всички ние сме най-равни, когато вече не сме между живите.“ За момент стаята притихва. Всички се замислят. Когато дискусията се води с изказвания от трибуна или в ток шоу, всички се борят за време за изказване. Тук всички се изслушват. „Понякога човек трябва да е философ“, казва Маркус Щротман, докато се усмихва замислено.

Един семинар никога не слага край на темата. Това е самото начало на процес. Бяха ли решени всички проблеми? Разбира се, че не. Имаше ли смисъл? Категорично!

Какви са изводите в края на семинарния ден

Семинарът на специалистите във werk_39 беше просто началото на продължителен и вълнуващ процес. Бихме искали да обсъдим с вас следните въпроси:

1. Какви положителни стимули могат да накарат хората да живеят по здравословно и да облекчат натиска върху здравната система?
2. Как да подобрим здравните умения на пациенти, сестри, лекари и ръководители през цифровата ера?
3. Как да определим ползата за пациента от дадено лечение по възможно най-рационалния начин – и да избегнем безполезни процедури?
4. Кои от новите технологии са обещаващи?
5. Какви ценности ние, като общество, трябва да обсъдим, за да постигнем дълготрайно подобряване на здравната система?

Желаете ли да участвате в дискусията? Изпратете ни имейл на адрес lets-talk@bbraun.com.

Очакваме с вашите мнения.