Представете си, че ви се налага да живеете без червата си поради болестта на Крон. Незабавно изникват множество въпроси. Какво би означавало това за начина ви на живот? Ще се промени ли отношението ви към храната? До каква степен ще бъдат засегнати ежедневието, работата, семейството и приятелите ви? Марек Личота, полски пациент, живеещ със синдрома на късото черво, разказва своята история за парентерално хранене в домашни условия, за да обясни как преоткрива своя „апетит за живот” и превръща тези три думи в своето ново мото в живота.

Историята на Марек Личота от медицинска гледна точка

Доцент д-р Станислав Клек е ръководител на центъра за парентерално хранене в домашни условия в Краков от петнадесет години. Към момента има 101 пациента на парентерално хранене в домашни условия, които той наблюдава – един от тях е Марек. Когато се срещат през 2005 година, Марек бил в лошо състояние. Днес той е вдъхновение за Председателя на Полската асоциация за парентерално и ентерално хранене, и метаболизъм.