Болката не е неизбежна
„Get your kicks on Route 66“ („Бий си камшика по път 66“) мънкат Хинрих Брек и д-р Карл-Хайнц Гнуцман все още заедно, после Брек задрямва на операционна маса на амбулаторната хирургическа клиника в Кронсхаген.
Може би 64-годишният сега мечтае за добрия класически рокендрол на „Ролинг Стоунс“ и за една обиколка със своя „Харли“. Обаче малката помпа, която ще осигури равномерно подаване на болкоуспокояващи на дясното му рамо в продължение на 50 часа след операцията, е част от модерния арсенал за борба с болката. Анестезиологът Гнуцман използва Easypump вече почти десет години.
„Нещо се протрива в рамото ми. Наистина боли” каза страстният мотоциклетист едва тази сутрин. Сега той се надява операцията да облекчи болката му. Сравнително скоро след поставяне на диагнозата синдром на ротаторния маншон му станало ясно: „Искам операция“ – но не само това: Познат разказал на Хинрих Брек, че е претърпял същата операция. „Всичко мина добре, но когато го заведоха у дома вечерта след амбулаторната операция, имаше силна болка.“
Хинрих Брек не иска това да се случи с него. В предишна консултация с д-р Гнуцман той решил да остане една нощ в амбулаторната клиника и да позволи да му вкарат помпа, която да подава болкоуспокояващо лекарство. „Защо трябва да страдам?“, помислил си той, макар че трябвало да заплати сам разходите за престоя за една нощ, защото не бил здравноосигурен.
Дори когато лежи на операционната маса, си разговаря малко с анестезиолога на севернонемски диалект за своето „желязно прасе от Милуоки“ и заспива веднага след това. „Някои пациенти наистина сънуват това, за което си говорим, когато се поставя упойката“, казва анестезиологът, докато поставя тръбата за изкуствено дишане в пациента си.
Междувременно д-р Матиас Цимерман, хирург, хирург по травми и ортопед, влязъл в операционната зала. Заедно с анестезиологичната сестра Роберт Кренц и операционната сестра Никол той обръща пациента на лявата му страна, а дясната му ръка виси опъната от тялото му. „Чистата регионална анестезия не е достатъчна за този случай, защото физическото разтегляне на ръката е толкова силно, обяснява Гнуцман, и затова операцията се прави под обща анестезия.” Той вече беше започнал да се бори с болката преди операцията с „класическото“ болкоуспокояващо ибупрофен, което дадох на Брек под формата на таблетки. „Винаги искаме да бъдем една крачка пред болката“, обяснява той. По време на анестезията се дава новалгин. „Това се организира доста лесно.“
Междувременно хирургът започва артроскопичната операция на раменната става на Хинрих Брек. Промените под акромиона могат да бъдат разпознати на монитора над операционната маса: удебелена тъкан, ръбът на лопатката се е търкал в тъканта и я е разрушил, като е възпалил бурсата. „Класическа картина на пациенти между 40 и 60 години със симптоми на раменната става заради синдром на ротаторния маншон“, потвърждава Цимерман, докато отстранява ендоскопски излишната и увредена тъкан. Медицинска сестра Никол „промива“, т.е., започва да изплаква и аспирира тъканта. Кръвното налягане на пациента се повишава малко за кратко. Хирургът поглежда анестезиолога и само казва „Кале“, и Карл-Хайнц Гнуцман ргулира систоличното кръвно налягане от 100 на 110. „Това е оптималното за запазване на кървенето под контрол“, обяснява той.
Междувременно хирургът е шлифовал костта на ключицата толкова много, че спира да се търка. Той зашива отворите за вкарване на ендоскопските инструменти и след 40 минути напуска операционната зала. Сега отново е ред на „Кале“. Докато анестезиологичната сестра Робърт наблюдава събуждането от упойката, Гнуцман бележи с перманентен маркер „знаци“ над дясната раменна лопатка на пациента. Накрая вкарва тънък 0,85 mm катетър в горната ямка на супраспинатуса на дълбочина около четири сантиметра. След това поставя около 30 милилитра болкоуспокояващо до канала около главния нерв. Той обяснява предимството на блокиращата анестезия: „Болкоуспокояващото действа непосредствено и пряко върху супраскапуларния нерв за следващите четири до шест часа“, като има предвид блокирането на нерва над лопатката. Сега има достатъчно време да оформим отвора за помпата за болкоуспокояващо и да я закрепим с прозрачна лепенка.
„Добър синхрон е, когато пациентът се събуди, когато сме приключили с поставянето на катетъра“, обяснява Гнуцман. Хинрих Брек промърморва, сигурно продължава да кара по „Път 66“. Междувременно медицинска сестра Робърт става спортистка в съседната стая: Два сака с 200 милилитра ропивакаин и голяма 50-милилитрова спринцовка са готови да напълнят еластомерния балон на помпата за болка. Тя зарежда спринцовката осем пъти и впръсква със сила в Easypump, което ѝ отнема няколко минути. Това устройство за вливане сега е готово за употреба. Около два часа след края на процедурата Хинрих Брек е отново весел. „Нищо не ме боли“, отбелязва той, прехвърлен в стаята за възстановяване. Гнуцман и медицинската сестра Робърт затварят захранващата линия на Easypump с едно щракване в поставения в операционната зала катетър. Непрекъснатото подаване на болкоуспокояващо е осигурено. Управляващият елемент регулира потока чрез температурата на кожата. Брек вече очаква с нетърпение една спокойна нощ в отделението на амбулаторната хирургическа клиника. Може би мечтата му да пътува из Щатите ще продължи!
