Клаудиа и Матиас Хатчер имат необичайно хоби: съпрузите са малко над четиридесет годишна възраст и обичат филмите на Marvel. В миналото често са ходили на кино заедно, за да гледат „Железният човек“ и „Невероятният Хълк“. Също така са посещавали ежегодно геймърската конвенция Gamescom в Кьолн. След 2018 г. обаче това става почти невъзможно. 

Но тогава семейство Хатчер научава за възможността диализа да бъде провеждана в домашни условия и се свързва с B. Braun. Медицински екип извършва някои реконструкции по апартамента, за да бъде монтирано оборудването, докато в продължение на няколко седмици семейство Хатчер посещават интензивни обучителни курсове. Сега Матиас Хатчер пречиства кръвта си в вкъщи, с помощта на своята съпруга и мобилен екип от обгрижващ персонал – в стая, ремонтирана специално за тази цел.

Днес има все повече терапии, които са разработени до ниво, което позволява на пациентите сами да ги изпълняват, с помощ от компетентни специалисти. B. Braun разработва различни програми, за да подкрепи тази тенденция и да предложи безопасна, висококачествена терапия за домашни условия. Те включват програма за домашна химиотерапия в Тайланд, грижи при стома в домашни условия в Ирландия, парентерално хранене в домашни условия във Великобритания и диализа в домашни условия в Германия.

Обучаването на хората вкъщи, в собствената им всекидневна, вместо в болницата, е подход, който подобрява качеството на живот на много пациенти. „Хора с тежки или хронични заболявания често страдат от депресия и тревожност. Имат усещането, че са безсилни и че почти са изгубили контрол върху собствения си живот“, казва Хайке Спадерна, преподавател по здравна психология в Университета в Трир. Възможността да избереш времето за терапията и да разполагаш с повече време за себе си и за семейството е голямо облекчение що се отнася до менталното здраве.

Клаудиа и Матиас Хатчер поръчват всички необходими материали чрез специално приложение. Посещавани са редовно от отдела за техническо обслужване по домовете на B. Braun за поддръжка и съдействие за апаратурата. Диализаторът им е свързан с интернет и предава всички основни данни, като например тегло или кръвно налягане на пациента, към лекарите в диализния център. Ако има проблеми или несъответствия, семейство Хатчер се обажда на своя диализен инструктор в B. Braun. Ако той не е на разположение, горещата линия за обслужване на B. Braun е в постоянна готовност да окаже съдействие. Матиас шофира до диализния център близо до Ерфщат (в община Кьолн) веднъж месечно за контролен преглед.

Постига ли терапията в домашни условия същата ефективност и безопасност като тази в болнични условия? Някои пациенти се страхуват, че вкъщи ще получат само второкачествено лечение. Това съвсем не е така, като се има предвид колко окуражаващи сведения се получават от всички тези проекти за лечение в домашни условия. „Диализата в домашни условия предлага огромни предимства и от медицинска гледна точка. Хората, които получават лечението си вкъщи, са по-здрави и имат по-добри резултати от пациентите в диализните центрове“, споделя Симоне Клайн, ръководител на отдела по услуги за хемодиализа в Германия. Причината за това е ясна: в диализния център пациентите се подлагат на процедурата три пъти седмично. Като резултат в кръвта се натрупат токсини и състоянието на пациента се влошава, особено през дългото прекъсване през уикенда. „Вкъщи пациентите могат да се подлагат на диализа по-често или за по-дълъг период, като по този начин се елиминира паузата в лечението през уикендите. Те лесно могат да впишат диализата в ежедневието си. Освен това увеличеното време за диализа и намаленият стрес при процедурата щадят тялото и не изтощават толкова пациента.“ Повечето пациенти на диализа нямат възможност да работят. Телата им са твърде изтощени от диализата, която често пъти трябва да бъде извършена възможно най-бързо. Матиас Хатчер успява да продължи да работи. Работи на пълно работно време като офис служител.

Когато се налага пациенти да бъдат хранени парентерално, при тях също възстановяването протича по-бързо вкъщи, отколкото в болницата. Хора, които разчитат на тази форма на хранене, страдат от заболявания на храносмилателната система, като например чревна обструкция или рак на хранопровода. Налага се да бъдат хранени интравенозно, защото храносмилателната им система вече не може да изпълнява тази задача – при някои това може да е терапия през целия живот. „Пациентите, които получават подкрепа от нас в домовете си и извършат сами вливанията, не само имат по-добро качество на живот, а при тях има и по-малка вероятност от повтарящо се влошаване на състоянието и възникване на усложнения, и също така като цяло се възстановява по-бързо“, разказва Збигнев Запаловски, който ръководи проекта на B. Braun Шефилд за домашно парентерално хранене във Великобритания. В сравнение с пациентите в болници, пациентите на домашни грижи показват и по-добро спазване на терапията. Това означава, че са по-добре подготвени да изпълняват терапията и, например, е по-малко вероятно самоволно да спрат да приемат лекарствата си. „Пациентите, на които се налага доживотно да се справят с такава неприятна процедура, са изключително щастливи, когато имат възможност да нормализират ежедневието си в максимална степен“, подчертава Запаловски.

Освен подобреното качество на живот за пациентите, терапиите в домашни условия имат и друго предимство: спестяват ресурси, които могат да бъдат насочени към правилните места. Това се вижда особено ясно в проекта за ракова терапия в Тайланд. Лекарите в болница „Раматибоди“ в Банкок вече няколко години лекуват част от раковите пациенти в домовете им и се възползват от опита и инфраструктурата, предоставена от B. Braun. Пациентите не са принудени да прекарват седмици в болнично легло за химиотерапията, което все още е често срещана практика в Тайланд. „За съжаление в Тайланд е налице рязко увеличаване на случаите на рак“, споделя Фичай Чансривонг, завеждащ отделението по онкология. В момента лекарите в болниците лекуват около 1000 случая годишно. „Има средно увеличение от 300 души при хората, на които е необходима химиотерапия.“ На този етап обаче болницата не може да осигури повече легла и персонал. Налага се лекарите да връщат хората вкъщи без лечение.

Около 600 от пациентите на тази голяма болница в момента получават някаква степен на лечение в домашни условия. „От самото начало на проекта искаме пациентите да ни разкажат за качеството си на живот и правим съпоставка на резултатите от лечението с тези при пациенти, които остават в болницата“, казва Чансривонг. Пациенти, които получават терапия в домашни условия, посочват по-високо ниво на удовлетвореност и резултатите от лечението са също толкова добри, колкото и при болничните пациенти. „При пациенти с терминално заболяване терапията в домашни условия удължава живота им средно с няколко месеца.“ Освен това, благодарение на спестените разходи и пространство, повече хора могат да получат адекватни медицински грижи. Има по-голям брой свободни болнични легла за пациентите, които спешно се нуждаят от тях. Опитът се оказва толкова положителен, че директорът на болницата Леелаудомлипи вече прави по-големи планове: „Целта ни е първо да осъществим програмата в съседна болница и след това на национално ниво“.

Тази дилема съществува и в Германия: здравният персонал е недостатъчен и болниците са под значителен натиск да намалят разходите – независимо от това пациентите имат нужда от безопасно и ефективно лечение. Терапиите в домашни условия могат да помогнат пациентите да получат именно това. Например за пациента на диализа Матиас Хатчер и съпругата му. „Успяхме да си върнем живота“, казва Клаудиа Хатчер. „И утре ще отидем на кино.“